Людмила Данова
Автор
За мен
Казвам се Людмила Данова и съм от София. По-точно от магичното село Кътина, което има своите природни забележителности и красота, която вдъхновява.
Родена съм през 1968. Пиша от ученическите си години, поезията е моята първа любов към писаното слово, но имам също така и доста написани разкази. Мои произведения са публикувани в списание “Картини с думи и багри” на доктор Габриела Цанева, списание Матадор, електронно списание Лит дизайн на Валентин Попов – Вотан, участвам в сборници на издателство “Лунна светлина 13” и Таня Иванова, като имам присъдена втора награда в сборника “Благодаря ти, мамо 3” за разказ и първа награда за стихотворение в конкурса “Много се смей, дълго живей” от тази година, 2024.
Имам страница в сайт на издателство “Буквите”, където спечелих второ място в класацията на публиката в романтичен конкурс “Сара и други любови” с разказа си “Светулки през ноември” през 2023 г.
Участвам в алманах “Детски истории” на Български издател/Буквите, а в конкурса за поезия “Бианка Габровска” мое стихотворение е сред лауреатите в първите пет места от вота на публиката през 2023 г.
Имам участие в сборник “Приключения по пижами” на издателство Многоточие с мои приказни истории в рими за деца.
Участвам в сборника “Шантава кулинарна книга” на същото издателство, където моето весело стихотворение-рецепта “Футболна супа” има грамота за отличие.
Мое стихотворение беше публикувано и в сборника “Писма и малко падащи звезди” на ИК “Многоточие” през 2023 г.
В конкурса на тема “Любов” на издателство “ИниИно” в началото на 2024 година бях отличена с трета награда на журито и издателството в раздел “Проза” за разказа ми “Купидон”.
Участвам в конкурсите на фондация ВИА за апева и “Варненска златна есен”, които спомагат за културния живот и развитие.
Имам издадени три поетични книги, “Кръговрат” ( 2023), “Търся се, поетична огърлица от апеви” ( 2024) и “Като дъга” (2024). А вече е факт и моята първа прозаична книга “Вещица беше Виола” (2024).
Сбъднах мечтата си за детски книги, издадени са:
“Умна и красива ама пакостлива”, стихове, 2024, “Лина и мравчето Янко от мравуняка на мама мравка Незабравка” с приказки, първа част, 2024 г., втора част от тази приказна поредица “Коледно чудо” също е факт, 2024 и “Работливка”, приказка в рими, 2024 г.
По професия съм детска учителка и работата с деца е моето призвание.
От октомври 2024 съм с членство в Съюза на свободните писатели, София.
Искам още да спомена, че имам творческа страница, където освен, че публикувам свои произведения правя и различни вътрешни конкурси, с цел да събудя желанието в пишещите да бъдат съвременните будители.
Повечето от моите книги са представени в БНР. А за поетичната книга с апеви дадох интервю за радио Кърджали.
Редовно се включвам в благотворителни конкурси с кауза.
Творчество:
Линк към творческата ми страница: https://www.facebook.com/profile.php?id=100094910611649
Моите книги се предлагат и в сайта Прекрасен дом.
КНИГА: ВЕЩИЦАТА БЕШЕ ВИОЛА ОТ ЛЮДМИЛА ДАНОВА
КНИГА: КАТО ДЪГА ОТ ЛЮДМИЛА ДАНОВА
КНИГА: “ТЪРСЯ СЕ” ОТ ЛЮДМИЛА ДАНОВА
Бих искала да се представя с няколко мои стихотворения!
Вярвам в тази любов
Аз вярвам в тази любов,
започнала по първи петли,
на разсъмване.
Имала всичко в този живот,
даже и от други, още преди
първо вдишване.
Аз вярвам в тази любов,
от пеперуди орисана
по пладне.
Чух техния благослов
и тихо, нежно наричане
да пламне.
Аз вярвам в тази любов,
в песни на щурчета
възпята.
Тя е точно нашта Любов –
Святата!
Аз вярвам в тази любов,
дето дори и на стъмване
се разгаря.
Аз вярвам в нашта Любов
и няма да ми омръзне да
го повтарям.
Притихнала
В тази нощ притихнала,
с облаци надвиснали
облечена съм в рокля от мълчание,
с дантели – като северно сияние.
Очите ми – пълни със самота,
ръцете ми – загубили твоята ръка,
стоят отпуснати в тъжна тишина.
Сърцето ми тихичко тупти,
а сякаш чук в гърдите ми заби –
от думи, казани и премълчани,
от погледи със жлъч обляни.
Знаеш добре и ти, както знам и аз,
от това не печели никой от нас.
И даже да се помирим,
дълго и двама ще кървим.
Защо не можем да сме като звезди,
да греят нашите влюбени очи,
а ако облак ги затъмни,
да трепнат и да замълчат…
Докато облакът им стори път.
Мъдро е да притихнеш,
вместо злобно да виниш,
но до тази мъдрост стигаш,
уви, чак като преболиш!
Толкова
Толкова много любов аз събрах,
напълних сърцето, душата, дъха.
Толкова, толкова нежност побрах,
че от мен прелива към тебе сега!
Толкова пъти изпращах на залез небето,
с мисълта за твоето силно крило!
А толкова учестено ми бие сърцето
за всеки наш миг и всичко било!
Толкова много любов
и толкова много мечти.
Над нас – божи благослов
и винаги сме аз и ти!
Понякога
Понякога съм златна,
като есенно листо.
Понякога съм жадна,
като сухото дърво.
Понякога те търся,
като морски фар.
Понякога се губя,
като таблен зар.
Понякога намирам
в битието смисъл.
Понякога умирам
без да има умисъл.
Понякога. А сега
вдигам гордо глава
и през живота вървя.
Понякога. Както сега.
© Людмила Данова
