Едно съвсем младо момиче влезе в лечебницата и Теодора, трогната от младостта ѝ, я попита мило:

– Какво има, скъпа?

– Вие сте Лечителката, нали?

– Да, аз съм. Какво има?

– Ами… аз… такова…

– Кажи, слушам те? – усмихна ѝ се подканващо.

– Ами аз… аз съм… – започна несигурно момичето.

– Бременна е! – каза уверено Богомила, поглеждайки преценяващо коремчето на посетителката.

– Да – призна си момичето.

– Честито! Това е много хубаво! – поздрави я Теодора радостно.

– Да, ама не…

– Защо? Създаването на нов живот е най-хубавото нещо, което можем да направим – усмихна ѝ се Теодора.

– Не е! Трябва да пометна!

– Но защо?

– Защото, ако баща ми разбере, ще ме убие! – изплака момичето.

– В кой месец си?

– Вече съм на шестнадесет години и шест месеца…

– Имам предвид от колко време си бременна! – уточни Богомила.

– От рождения ми ден…

– Значи от шест месеца. Вече е твърде късно. Съжалявам – поклати глава Теодора.

– Много си се забавила! – добави Богомила.

– Аз… аз не исках да го махам…

– Вече и не можеш, поне ако държиш да имаш още деца.

– Баща ми ще ме убие! – отпусна се на кушетката момичето.

– Винаги може да се намери решение – седна до нея Теодора. – Разкажи ми всичко и аз ти обещавам, че ще измисля нещо.

Историята се оказа стара като света. Малката се обичала лудо с хубостника на съседите, но баща ѝ искал да я даде за жена на бакалина в края на улицата.

– Ти каза ли на баща си, че искаш да се омъжиш за друг? – попита Теодора.

– Казах му, но той не иска и да чуе.

– Защо?

– Защото Амато е беден, а Търгашев има цяла бакалница и всички са му в тефтера с вересиите. И ние включително…

– Защо не избягате? – обади се от прозореца Мърка. – Светът е толкова голям.

– Заради сестричката ми – тя е болна и не може без мен…

Теодора се замисли:

– Твоят… хм, приятел, Амато, с какво се занимава?

– Ами… с нищо.

– Няма да е съвсем нищо – Богомила посочи коремчето на момичето.

– Беше моряк, но корабът потъна на излизане от пристанището…

– Значи, познава моряшкия занаят?

– О, да, много добре и е много силен. Може да ме държи на ръце през цялото време, докато го правим… О-о-о! – хвана се за устата момичето.

– В такъв случай, ще му намерим работа на някой от корабите на Корсар Катя. С малко късмет, като се върне от плаване, ще купи бакалницата, заедно със собственика.

Момичето за пръв път се усмихна:

– Да, но какво ще кажа сега на баща ми?

– Ако Корсар Катя те придружи до вкъщи, смятам, че баща ти няма да има въпроси.

– Да, но къде ще търся Корсар Катя… И тя дали изобщо ще ми обърне внимание? – смръщи се отново почти детското лице.

– За това не бери грижа! – обади се Катя от вратата.

– Ама ти си…

– Да, същата! Която беси за топките лошите мъже – потвърди страшният Корсар Катя с мила усмивка.

Теодора прегледа набързо момичето и ѝ даде няколко съвета, след което корсарката я хвана под ръка и я поведе към къщи.

– Отивам да видя какво ще стане. Обичам да се забавлявам! – каза Мърка и скочи през прозореца.

Теодора не обичаше да любопитства и да разпитва за чужди работи, но този път не се стърпя и щом Мърка след около час се върна, веднага я попита какво е станало.

– Хубаво стана! Първо, Катя нае приятеля ѝ на работа. А след това отиде и си купи ябълки от бакалина. Не съм виждала някой да продава толкова уплашен ябълки… Може би защото всичко вече се беше разчуло. Тя обича да казва за какво беси търговците на роби…

– А бащата?

– Катя само го поздрави. Но лесно го свестиха. Стигнаха три ведра вода…